И днес виждаме как езикът на омразата, ксенофобията и антисемитизма не забравени. Не бива да забравяме, че безразличието не е начало, то е край, каза посланикът на Израел Ирит Лилиан
Българите винаги ще бъдат помнени с това, че не предадоха хуманизма, каза още дипломатът
Пловдив отбеляза 75 години от спасяването на българските евреи от депортиране в нацистките лагери на смъртта в Пловдив. Много пловдивчани, официални лица, представители на българската общност в Израел, американски равини, „Шалом”, преки участници в драматичните събития преди 75 години и техни наследници поднесоха цветя и венци пред Паметника на благодарността на Орта Мезар.
За да изкаже благодарността си към всички онези българи, казали „Не” на депортирането на пловдивските евреи към лагерите на смъртта, под тепетата дойде посланикът на Израел у нас Ирит Лилиан. Помнете. Не забравяйте, обърна се към всички най-възрастната участничка в поклонението Ивет Анави. Тя е една от 841-те души, попаднали в списъците за отвеждане в нацистките лагери на смъртта през 1943г. (какво каза още за Под тепето Ивет Анави четете след малко).
Този акт преди 75 години е ярък лъч. Този светъл акт е нишката, която ни свързва. Благодарим на спасителите и възпоменаваме жертвите от Тракия, Македония и Пирот, обърна се към гостите на церемонията посланик Лилиан. И днес виждаме как езикът на омразата, ксенофобията и антисемитизма не забравени. Затова трябва да се обединим. Не бива да забравяме, че спасителите на евреите бяха хора, направили и осъзнали своя избор. Не бива да забравяме, че безразличието не е начало, то е край, както казва Ели Визел. Българите винаги ще бъдат помнени с това, че не предадоха хуманизма. Дадоха лъч светлина. Затова Израел ще ви бъде винаги признателен, допълни посланик Ирит Лилиан.
Аз бях спасен през 1943г. Бях много малък и нищо не помня от онези страшни дни. Знам само от родителите си, че съм плакал много. Събрали са ни в еврейското училище, откъдето е трябвало да ни откарат за Аушвиц. Два клона на нашия род сме загубили там, само ние оцеляхме. Затова и татко ми казваше, че в Европа има една Швейцария, другата е България, каза Бени Гутман пред Паметника на благодарността. След което прегърна автора на скулптурата Атанас Карадечев. Да не забравяме да споменем в благодарностите си името на Цар Борис III, защото никога не се споменава. Той има основна заслуга за спасяването на българските евреи, каза скулпторът.
Пред паметника му бе припомнено за жълтите значки, ограничаващи правото на личността, които евреите са били длъжни да носят. Дълго се говори за голямата роля на митрополит Кирил в историческия акт на спасението на 841 души от списъците да депортиране. „Ще легна на релсите, но няма да допусна влаковете на смъртта да тръгнат. Където сте вие, там съм и аз”.
Венци на Паметника на благодарността поднесоха кметът Иван Тотев, областният управител Здравко Димитров, председателят на местния парламент Савина Петкова, зам.-министърът на културата Амелия Гешева, митрополит Николай. 
